Продължете към съдържанието

Защо батерията на вашия електромобил губи пробег по-бързо, отколкото предвиждат лабораторните тестове

Защо батерията на вашия електромобил губи пробег по-бързо, отколкото предвиждат лабораторните тестове, когато започнете бързо зареждане при високи температури

Вече дванадесет години се занимавам с литиево-йонните батерии в електромобилите и разликата между данните от лабораторните цикли и това, което всъщност се случва на пътя, все още е по-голяма, отколкото повечето хора очакват. Батериите, които изглеждат в добро състояние след няколко хиляди контролирани цикъла в климатична камера, често показват по-бърза загуба на капацитет, когато се подлагат на редовно бързо зареждане с постоянен ток при околна температура над 30 °C. Основният фактор не е календарната възраст — а комбинацията от високи скорости на зареждане и повишени температури на клетките, които системата за термично управление не контролира напълно по време на последователни сесии.

Повечето батерийни пакети за електромобили днес използват NMC или LFP клетки с течно охлаждане. В лабораторни условия температурата на клетките може да се поддържа строго контролирана, а скоростта на зареждане – ограничена, така че запазването на капацитета след 1 000 еквивалентни пълни цикъла често остава над 90 %. На пътя охладителният контур трябва да се справя както с топлината от клетките, така и с топлината, поглъщана от околния въздух и пътя. Когато шофьорът включи автомобила към зарядно устройство с мощност 150–250 kW в горещ ден, температурите на клетките могат да достигнат до около 40 °C, дори когато охладителната система работи на пълни обороти. Този температурен диапазон ускорява страничните реакции на границите между анода и катода.

Лабораторни данни от контролирано сравнение

Подложихме два комплекта модули от една и съща производствена партида на ускорени изпитвания. Единият комплект беше подложен на цикли при 25 °C с максимална скорост на зареждане 1C. Другият комплект беше подложен на цикли при температура на клетките 40 °C със скорости на зареждане до 2,5C, за да се симулира многократно бързо зареждане с постоянен ток. След 800 еквивалентни пълни цикъла групата при 25 °C беше загубила около 6 % от капацитета си. Групата при 40 °C с висока скорост на зареждане беше загубила 11–13 %. Повишението на импеданса също беше по-високо в групата, подложена на висока температура – приблизително 18 % спрямо 9 %. Разглобяването след теста показа по-дебели SEI слоеве и повече следи от литиево отлагане върху анодите на клетките, подложени на висока температура и висока скорост на зареждане. Разликата не беше драстична в абсолютни стойности, но беше постоянна и достатъчно голяма, за да обясни защо някои превозни средства губят забележим пробег много преди километражът да достигне стойността, при която според гаранционните изчисления би трябвало да се случи това.

Практически пример от автопарк, експлоатиран в горещ климат

Флот за доставки, използващ електрически микробуси в регион, където дневните температури редовно достигат 35–38 °C, започна да отчита по-бърза от очакваното загуба на пробег след около 18 месеца. Микробусите се зареждаха предимно през нощта с променлив ток, но шофьорите използваха и бързи зарядни устройства с постоянен ток два или три пъти седмично по време на работните си смени. Данните от бордовите системи показаха, че температурите на клетките често достигаха 42–46 °C по време на тези сесии на бързо зареждане, въпреки че охладителната система беше активна. Средната загуба на капацитет в целия автопарк се движеше около 8–9% годишно, вместо 3–4%, както беше предвидил производителят в прогнозата си за по-умерен цикъл на експлоатация. Превозните средства, които се зареждаха само с променлив ток и избягваха най-горещата част от деня, показваха приблизително половината от този процент. След като в автопарка беше въведено едно просто правило – да се ограничава бързото зареждане с постоянен ток, когато температурата на околната среда е над 32 °C, и след това да се осигуряват 20–30 минути активно охлаждане на акумулаторната батерия – годишният процент на загуба спадна до близо 5 %. Самите акумулаторни батерии не се бяха променили; променил се беше работният цикъл.

Какво всъщност се забелязва при ежедневната употреба

Системите за термично управление в повечето съвременни електромобили са проектирани за комбинация от шофиране и периодично бързо зареждане, а не за повтарящи се сесии с висока мощност при висока околна температура. Охлаждащата течност може да отведе топлината, но има закъснение, а клетките в центъра на модула често се нагряват повече от сензорите в близост до охлаждащите пластини. От гледна точка на дълготрайността LFP батериите понасят топлината по-добре от много NMC батерии, но все пак губят повече капацитет, когато редовно се нагряват над 40 °C по време на зареждане, отколкото предполагат данните за циклите при стайна температура.

Загубата на пробег в реални условия се усилва и поради факта, че шофьорите забелязват този спад и започват да зареждат по-често, което води до повече случаи на бързо зареждане. Лабораторните тестове, които посочват 1 000 или 1 500 цикъла до 80% капацитет, обикновено предполагат контролирана температура и умерени скорости на зареждане. Когато се добавят продължителни температури на клетките в диапазона от ниските до средните 40 °C и множество бързи DC зареждания на седмица, механизмите на стареене по календар и по цикли се натрупват по-бързо, отколкото показват тези графики.

Ако пробегът на електромобила намалява по-бързо от очакваното в горещ климат, първо трябва да се провери колко често се извършва бързо зареждане с постоянен ток и до какви температури всъщност достигат клетките по време на тези сесии. Разликата между батериен пакет, който се поддържа около 30 °C, и такъв, който редовно достига 45 °C при натоварване, е достатъчно голяма, за да промени скоростта на износване с няколко процента годишно, дори когато всичко останало изглежда нормално.